Breakfast with Mademoiselle S: Walk in Lyon

Този понеделник модната ни закуска ще се пренесе в слънчевия Лион, където ще ви разходя заедно с мен чрез следващите редове. Затова бързо отивайте за голяма чаша кафе и се намествайте пред мониторите. 

Датата е понеделник, 7-ми април. Часът е 9 и половина, а аз тичам из апартамента като обезумяла, сякаш не съм станала точно преди 15 минути, прескачам дрехи по земята, търсейки батерията на фотоапарата си, която изглежда се е изгубила безвъзвратно някъде в цялата тази лудница. 'Ще оправя всичко като се върна' - обещавам си, когато най-сетне я намирам, затрупана под купища бели листа на масата, слагам я бързо в чантата си, гася лаптопа и излизам.

След 10 минути прекарани в трамвая, най-сетне стигаме до гарата. Тя е малка, ретро и напомня на онези красиви гарички в черно белите романтични филми. 

"Имате ли нещо за затваряне на тези чаши?" - питам объркания продавач в Paul, като му размахвам чашата си с кафе пред очите. Той ме поглежда още по-объркано, а като че ли и с леко раздразнение и ми обръща гръб, за да се върне половин минута по-късно с две бели капачки. "Тоя въобще не знае къде се намира!" - казвам на приятелката си и двете избухваме в смях.


Пътят от моя град до Лион е около 40 минути с влак. Перфектното време да обсъдим ентусиазирано програмата си за деня, на мен да ми стане малко лошо от пътуването и да установим, че нито една от нас не познава добре града. Имаме модерни телефони, обаче, с GPS функция, така че поводи за притеснение няма.

Първата ни спирка се оказва Мола. Огромната сграда просто е издигната точно до гарата, така че да не можеш да я подминеш. Не и ако си истинска фешънистка. 

След около час обикаляне на магазини, решаваме, че е време да се впуснем в приключение и да разберем как да стигнем до центъра на града. Времето е като по поръчка - слънчево, но не горещо, леко ветровито, но не студено. Идеално за разходка. И за кафе. 

След като слизаме от автобус номер 9, се упътваме към първото заведение, изпречило ни се пред очите. Не съм сигурна, че изборът е добър, защото свободни места на пръв поглед няма и въобще цари такава суматоха, че искрено се учудвам, когато все пак, 10 минути след настаняването ни, някакъв доста закръглен мъж, на средна възраст, в сива риза, черни панталони и вратовръзка идва да ни вземе поръчката.   

След паузата за кафе, продължаваме с разходката. Аз се надявам да направя малко streetstyle снимки по пътя, но хората са толкова разочароващо скучни в избора си на дрехи, че ентусиазмът ми почти се изпарява. Почти.   

Истината е, че Лион никога не ме е впечатлявал особено. Нито с архитектурата си, нито с инфраструктурата си, нито с хората, които се мяркат по улиците. Не че градът не е хубав, напротив. Просто не е моят град, предполагам. Някак си не усещам френската нотка в него. Супер цветно ми е всичко, лишено от естетика. Не ми допада липсата на стил в минувачите, точно както не ми допада и смесицата на свръх модерни и изключително стари сгради на едно място. Лион е като един от онези шедьоври на велики художници, които професорката ни по история на изкуството разпалено анализира, а аз просто гледам тъпо и не разбирам. 

Обикаляйки, минаваме и през двете големи реки, или поне на мен така ми се струва, но географията и ориентацията никога не са били силните ми страни, така че не можем да бъдем сигурни. И все пак е толкова красиво. 

Баба веднъж ми беше казала, че около реките имало някакви йони, които действали добре на аурата или нещо такова. Харесва ми идеята, звучи ми вълшебно и се надявам действително да е така. Ако нямах морска болест, щяхме дори да се качим на лодка - една идея по-близо до водата и новите ни аури. Обаче имам и плаването не е точно моят вид забавление, за съжаление. 

Час обикаляне около водната част на Лион и ожадняваме отново, този път обаче за нещо студено. И за щастие -малко кафене с непридирчиво разхвърляни наоколо дървени маси и столове, скрити под сянка, и леден ягодов шейк се оказват решението на всичките ми проблеми. Не сме точно онзи тип туристи, които обикалят неуморно часове наред, без дори мисъл за почива. Не. Ние обичаме да седим, да си говорим, (нищо, че го правим постоянно, дори когато сме на лекции), да оглеждаме минувачите и да ги коментираме, пиейки плодовите си фрапета, кафета, коктейли или шейкове. Това е нашият начин за справяне със стреса и напрежението. 

Денят ни в Лион приключва с по един набързо направен Subway от изключително намусен млад френски продавач и тичане нагоре по ескалатора на гарата, защото 'Внимание, влакът за Сент Етиен тръгва след 2 минути.' 

...


Благодаря на тези, които останаха с мен до края на разказа и усмихнат понеделник на всички!



xoxo, 

Mademoiselle S.

1 comment

Thank you so much for your comments, they make me so happy!
You can email me at contact@stylebysavina.com for any general enquiries or just to connect. I do my best to reply as soon as I can.

- Savina x

© STYLE BY SAVINA All Rights Reserved.