Когато ме срещнат на улицата хора, запознати с блога ми (било то познати или непознати) винаги ме питат един от следните два въпроса:
А) Как е работата в списание Вог?
Б) Как върви моделската кариера?
И на двата въпроса краткият ми отговор е “несъществуваща”, но тъй като хората не са подготвени за такава необичайна изненада, ответната им реакция обикновено е кръстосан разпит, за който определено нямам време, затова вместо да правя разкрития, кимам с глава, усмихвам се, казвам им, че всичко в живота ми върви добре и обръщам темата към техните постижения.
Тъй като ми се ще обаче да възобновя активността в блога си, вярвам, че е редно читателите ми да знаят с какво наистина се занимава Савина в момента, за какво се бори и какво иска да постигне. Защото (ИЗНЕНАДА!) нито едно от тези не включва работа в списание Вог или моделска кариера. Да, исках преди да бъда моден редактор на списание (Вог не беше лоша перспектива), но е минало време, пораснала съм и съответно амбициите ми са се променили, което, съгласете се, си е съвсем в реда на нещата.
Отварям една скоба тук – трудно ми беше да се реша да напиша тази публикация, защото е хубаво усещането да се виждаш през очите на хората, особено когато тяхната представа за теб е така идеализирана. Храни егото, но пък не е истинско.
Когато започнах да списвам блога си, през юни 2012, имах една мечта. Исках един ден да получа възможността да посещавам интересни дестинации и събития посредством него, да бъда като онези модни икони с необятен асортимент от дрехи, обувки и аксесоари, чиято активност в социалните мрежи всички следят, треперейки от вълнение. Исках хората да ме четат и да чуят това, което имам да кажа. Тези ми желания не са се променили. Всъщност, не само че не са се променили, ами са и пораснали, придобили са ясна форма в съзнанието ми и от просто идеи са се трансформирали в цели. Бих прегърнала с отворени обятия възможността да превърна блога си в работа на пълно работно време, която да е напълно достатъчна, за да ми плаща наема, сметките и да ме снабдява финансово с необходимите средства, позволяващи ми да живея живот без лишения и постоянни двоумения от сорта на “дали има смисъл да си купувам тези ботуши сега или по-добре да си ползвам старите, защото за какво да харча излишни пари, като не съм тръгнала боса, все пак.”
Обобщено: мечтая за професия блогър.
Не искам да работя обикновена работа. (Под това имам предвид амплоа, към което най-често сме били насочвани от родителите си от съвсем ранна възраст). Никога не ме е бивало в тях. Не че съм глупава, неспособна или с две леви ръце (е, чупила съм доста чаши като сервитьорка), просто никак не се вписвам. Отне ми доста време, нерви и сълзи, докато го осъзная и призная пред себе си. Имаше дори период, в който смятах, че съм родена с лоша карма и затова не мога да се застоя на едно “нормално” работно място повече от 5 месеца, без да си давам сметка, че аз бях тази, която винаги се отказваше. След многобройни периоди лутане буквално и ментално, си казах, че трябва да взема живота си в собствени ръце, вместо да обвинявам несправедливия си мениджър/карма/съдба или който и каквото и да е било изобщо, и да реша какво НАИСТИНА искам да правя. И да започна да правя малки крачки към реализирането му. Да, ще ми се наложи още 5 месеца или дори година (Или две? Дано не!) да работя по 45 часа на седмица като барманка или сервитьорка (в момента правя и двете!), но (гледам непрекъснато да си напомням, че) финансовите средства, които получавам в замяна на труда и времето си, ми позволяват да осъществявам публикациите в блога си, и да правя това, което наистина искам да правя – да пътувам, да пазарувам и да пиша.
Не се заблуждавайте, понякога и на мен ми идва да се откажа и да зарежа всичко. Правила съм го, както казах. Резултатът е още повече неудовлетворение и чувство на вина. Отделно от това стрес поради финансова нестабилност. И модните блогъри, изглеждащи безпогрешно на снимки, плачат понякога вечер.
Не работя във Вог. Не следвам моделска кариера.
Правила съм стажове в списания, асистирала съм големи стилисти в модната индустрия, самата аз се занимавам с фрийленс едиториъл стайлинг отделно от блога и другата си скучна работа. Но не съм нищо повече от 24 годишно момиче, борещо се здраво за мечтите си. Имам много планове, всички са големи. Ще ги споделям оттук нататък с вас в блога си. Не знам дали ще осъществя всичките, не всички мечти стават реалност. (Никога не печеля повече от 10 паунда от тотото, примерно.) Обаче си мисля, че ако аз мога да работя кофти работа, в която хич не се вписвам, и въпреки това успявам да намеря сили и мотивация да развивам блога си, а с него и себе си, в посока реализиране на мечтите си, то тогава и всеки друг го може. Просто трябва да вярваш.
