






Колко пъти в седмицата тренираш?”
“Какво ядеш?”
“Спазваш ли диети?”
“Как отслабна толкова?!”
От година и половина все се канех да седна и да напиша един дълъг и изчерпателен пост с отговори на горните въпроси. Все не ми се получаваше, обаче.
“Какво точно ще им кажеш, Савина” – говореше укорително вътрешният ми глас – “нито храненето ти е за пример, нито тренировките, (когато въобще ги има) са кой знае какво, да не говорим за тялото ти.”
Отварях лаптопа и след минути го затварях. Наистина нямах какво да кажа. Десетте килограма, които свалих, през последните две години, бяха по-скоро резултат от много работа, стрес и липса на свободно време за планиране на диети и стратегически методи за отслабване, отколкото истински усилия в посока подобряване на външния ми вид.
Вярно е, имах тук таме периоди, в които посещавах фитнеса. Миналата година например, преди лятната си почивка, прекарах около два месеца в залата, тренирайки пет пъти седмично, и сега като разглеждам снимки, мога да отбележа тогавашните си постижения.
След all inclusive ваканцията си в Бодрум, обаче, вече не ми се занимаваше с тренировки, идеята да се потя и вдигам тежести хич не ми се струваше привлекателна. После пък взе че стана септември и дойде време за следващото пътуване, в случая до България, където пържените филийки на баба са най-вкусни, така че моментът пак не бе подходящ за диети и разточителни физически дейности.
След това Коледа, Нова година.. Извинения хиляди.
…
Края на 2016-та си обещах, че през 2017-та ще изглеждам така, както винаги съм искала. Не, защото не харесвах това, което виждах в огледалото, напротив. Но нима не можех да бъда повече? Да се храня по-добре, по-осъзнато и наистина да се грижа за тялото си? Все пак съм се ориентирала към кариера, която включва немалки дози внимание към начина, по който изглеждам. Ако искам да бъда пример за хората с успехите си, ще бъде по-скоро лицемерно, ако не бъда такъв първо за себе си.
Приятелят ми, който има години стаж във фитнеса, ми помогна за направата на body plan, съобразен с работното ми време, храните, които обичам и вземане-даването ми с хранителни разстройства в миналото. Трябваше да е сравнително лесен, за да мога да го следвам, вкусен, за да не се отказвам и не прекалено строг, за да не вляза отново в кръга диета – преяждане, като едно време.
Първите ми 4 седмици се състояха от 6 дневно балансирано ниско въглехидратно хранене + 1 “cheating day” всяка седмица, в който можех да хапвам, каквото пожелая, стига естествено да не изяждам теглото си в мъфини и захар. Това е примерно меню:
Закуска (около 8 сутринта): гранола с плодове и овесено/бадемово мляко или две пълнозърнести филии на тостер с крема сирене/хумус/гуакамоле/ и авокадо/яйце/маслини/шунка.
Обяд (между 13-14ч): омлет от 2 яйца, моцарела, домати, маслини или салата с пиле, чедър и авокадо (понякога вместо пиле в салатата слагам пушена сьомга).
Вечеря (между 19-20ч): задушени зеленчуци с пилешки гърди или сьомга на скара със салата от моркови, или печена бяла риба със зеленчуци и салата, или салата Цезар с пиле.
Големи количества зеленчуци, много вода и без междинни хранения. Тук може да получа гневни коментари с аргументи за забавянето на метаболизма при дълги интервали от неядене, които нямам намерение да оборвам. Не задължавам никого да следва режима ми, просто споделям какъв е той.
През cheating деня основните хранения отново си остават три, но е добре да бъдат високо въглехидратни. Например, закуска – палачинки с шоколад, обяд – спагети Болонезе, вечеря – пица. Или разбира се по-полезните алтернативи, ориз, боб, картофи и т.н.
Важно нещо тук е да добавя, че този “cheating day” влиза в плана, чак след успешно завършени поне 10 нисковъглехидратни дни. Т.е. през първата седмица няма cheating day.
Откъм тренировки, по план трябваше да правя 30-45 минутно кардио 3 пъти седмично, но тъй като това не бе основното нещо, върху което да съсредоточа вниманието си, а внимателното следване на режима ми, имаше седмици, в които ходех само по веднъж или два пъти.
Равносметката след този един месец е: доста по-широки дънки, по-лесно ставане сутрин, повече енергия през целия ден, по-добър сън, повече желание за още и по-големи резулти!
Не съм мерила килограми и обиколки, защото този първи месец беше по-скоро като подготовка за това, което предстои. От следващата седмица добавяме силови тренировки, фитнесът ми става задължителен, а храненията повече и съобразени с тренировъчната ми програма.
Нямам търпение!
ПП. Ако ви е интересно, ще споделям вкусни и здравословни рецепти и въобще всякакви кулинарни приключения, упражнения, размисли и съвети относно тази нова страница в живота ми.
xoxo,
Mademoiselle S.
