Не съм сигурна дали да обвинявам ретроградния Меркурий, вселената или вибрациите на собствените си мисли, но началото на 2016-та не започна грандиозно за мен.
Понякога мечтите и амбициите ни са толкова големи, че невъзможността по светкавичното им осъществяване, било то поради липса на вдъхновение, налагащи се обстоятелства или друга причина, ни парализира отвътре и ни прави затворници в собствените ни глави.
И не знам дали с вас четем едни и същи книги, но аз дълбоко вярвам, че има сериозна връзка между психическото и физическото ни здраве, и когато душата ни боледува, това се отразява и на тялото ни.
Та, моят януари бе придружен от настинки, главоболия, стрес и голям творчески застой. Преминавах като Гъливер в страната на лилипутите през състояния на гняв, вина, агресия, тъга и само се стараех да не потъпча някое в нехайството си, и да взема да го оставя да потъне в мен завинаги.
Дойде февруари и на мен, слава богу, взе че ми писна да бъда пациент в болницата на съзнанието си. Събрах всичките си останали физически и психически сили и най-безцеремонно им съобщих, че искам да съм щастлива от този момент нататък. И здрава.
И така, преди около 2 седмици, си изготвих аз план за поправяне на щетите от голямата депресия, който включваше йога, полезна храна, акупунктури, почивка, релаксираща музика и въобще занимания, потенциално повдигащи духа ми. И познайте какво, планът проработи!
Не съм сигурна дали да обвинявам ретроградния Меркурий (или по-точно края му), вселената или вибрациите на собствените си мисли, но едно е сигурно – вдъхновението ми прави пируети под прожекторите в момента, хармонично спокойствие се разлива безгрижно по всеки меридиан на тялото ми и цялата ми душа ликува тържествуващо. От болничното легло, на което само допреди седмица оплаквах съдбата си, няма и следа, а вътрешната ми мотивация се е сдобила от някъде с шлем и меч, и най-разпалено ми обяснява как е готова да завладее света.
Февруари обещава да е интересен, струва ми се.
